Механизмът за минималната заплата има нужда от спешен ремонт
Анализът на Адриан Николов е оповестен в седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) Към края на предходната седмица беше оповестено настоящото предложение за смяна на нивото на минималната работна заплата. То е забавно по няколко аргументи, най-много защото за първи път се ползва новият механизъм за установяване на минималната заплата, който я обвързва с динамичността на междинната. Това, в подтекста на високата инфлация и последвалия я бърз растеж на заплатите, води до най-големия ѝ номинален растеж за последните две десетилетия, който ще има много по-значителни резултати върху пазара на труда от нормалните нараствания. Това за следващ път акцентира, че признатият механизъм се нуждае от ремонти и прецизиране. Нека първо напомним по какъв начин работи нововъведеният механизъм. Той вкарва условието на Европейска комисия за установяване на минималното възнаграждение като 50% от междинната заплата или 60% от медианната. В случая на България е определен първият метод, като за основа се вземат първите две тримесечия на актуалната година и последните две на предходната, за употребените данни да са оптимално настоящи все още на осъществяване на бюджетната процедура през есента. Видимо, най-голямата уязвимост на този метод е мощно неравномерният му резултат сред обособените стопански действия и региони на страната. 
Определеното с механизма ниво на минимална заплата е 933 лева, или 153 лева повече спрямо 2023 година Представена като дял от междинната за обособените стопански действия обаче, ясно личат доста огромни разлики. Докато новата минималната заплата съставлява едвам 20% от междинната заплата в ИКТ и далекосъобщенията, 30% в енергетиката, 32% във финансите и застраховането и 33% в добива, то тя доближава цели 78% в бранша на хотелите и заведенията за хранене и 66% в селското стопанство (впрочем, тези дялове са доста близки до плануваните от ИПИ още в края на 2022 година, когато се обсъждаше въвеждането на механизма). 
По-малки, само че все пак доста обилни, разлики в „ покритието “ на минималната и междинната заплата има и сред областите. Столицата, със своя доста огромен пазар на труда и висока междинна заплата, е единствената област, в която минималното възнаграждение е под 50% от междинното. В цели 19 области то е над 60%, а в Смолян, Хасково, Силистра, Благоевград, Кюстендил и Видин – над 70%. Както и при браншовете, по този начин и при областите доста ясно проличава главната уязвимост на използването на сегашния механизъм – макар че на равнище национална стопанска система настина се реализира 50% покритие на междинната от минималната заплата, то в най-слабо развитите елементи на страната и браншове доближаването е доста по-агресивно.
Какви последици можем да чакаме от това? В оценката на въздействието към предлагането за актуализация е включена забавна статистика – съгласно нея броят на наетите на минимална заплата към второто тримесечие е 442 хиляди души, като той понижава с 5% по отношение на същия интервал на предходната година. Доколкото това е забележителна част от общата претовареност, директното административно повишение на приходите на тази група хора – освен това с над 150 лв. едновременно – основава сериозен риск от спомагателен инфлационен напън. Тук става дума най-много за хора в небогати или близки до беднотия семейства, в които растежът на заплатите ще бъде ориентиран към повишение на настоящото ползване, оттова – към спомагателен напън върху потребителските цени, с чиито висок растеж няколко следващи държавни управления се борят. Не бива да се подценява и вероятността внезапното повишение на разноските за труд да тласнат към този момент притиснати от влошаващите се стопански условия бизнеси към загуби и оттова – към загуба на работни места.
Не бива да подценяваме и самоосигуряващите се лица, чиито осигуровки и най-малък застрахователен приход неизбежно ще се повлияят от размера на минималната заплата. Според последните данни на Национален статистически институт броят на самонаетите през 2022 година е бил 883 хиляди души. Въпреки че повишението на осигуровките им би означавало забележителен растеж на бюджетните доходи – и оттова, в преследването на 3% бюджетен недостиг – внезапното повишение на минималната заплата ще значи пряк спад на разполагаемия приход на самонаетите с размера на новите осигуровки. Няма особени учредения да се твърди, че в България има пряк резултат от повишението на минималната заплата по линия на стесняване на заетостта и повишение на безработицата – с нужното конкретизиране обаче, че актуалното покачване е доста по-значително от тези, които сме следили в последните две десетилетия. Още по-малко учредения имаме да чакаме такива резултати в обстановка на високо и съвсем универсално търсене на труд и дефицит на работна ръка, в което всеки служащ е значим. Не наподобява обаче изключено работодателите и служащите да се спогодят да запазят актуалните си взаимоотношения – и заплати – само че в сивия бранш, където не им се постанова да се преценяват с новите условия на страната. Това, несъмнено, влиза в прорез с ясно декларираната цел на актуалното държавно управление за дейна битка със сивата стопанска система и заплатите в плик.
Накрая, обвързването със междинната заплата основава един тип самозахранващ се механизъм за напредък – по нужда повишението на минималната заплата води до нарастване и на междинната, което при по този начин заложения метод би изисквало ново покачване на минималната, до евентуалното им равнене. Страничен резултат от това би било и внезапно покачване на инфлацията вследствие на номиналния растеж на приходите на работещите при изоставащ растеж на продуктивността. Означава ли това, че използването на механизъм за минималната заплата е безусловно неприятно? Определено не, а актуалният е задействан във допустимо най-неподходящия миг на висока инфлация и бързо, само че неравномерно покачване на междинните заплати. Остава обаче главният позитивен резултат – отнемането на определянето на този основен предел от сделките на синдикати и работодатели и обвързването му с справедливи действителности в стопанската система на страната. Означава обаче, че механизмът има ясна и забележима потребност от промяна и прецизиране. Най-простият метод за това е използването на медианната заплата, вместо междинна – както гласи и другият вид, препоръчан от Европейска комисия. Медианата е с по-плавна динамичност и доста по-малко податлива на рисковите стойности, които в България играят изключително огромна роля в определянето на междинната поради огромните разлики сред секторите и районите. Пречката пред използването на този способ е, че медианата се пресмята доста по-рядко от междинната заплата, един път на всеки четири години. Това обаче просто значи, че националната статистика би трябвало да се нагърби с по-честото следене и издание на още един знак.
Много по-важно е обаче да се обогати формулата за минималната заплата, тъй че да регистрира доста по-пълно положението на стопанската система и пазара на труда. За тази цел би трябвало да се вземат поради редица знаци – растежът на стопанската система, измененията в потребителските цени, динамичността на продуктивността на труда, салдото сред претовареност, безработица и дял на неактивните на пазара на труда… Списъкът с евентуални индикатори е дълъг, а формулировката на съответен механизъм е изпитание, надалеч оттатък обсега на сегашния текст. Важно е обаче той да обезпечава доста по-адекватен и предвидим растеж на минималната заплата от сегашния, а при утежняване на икономическите условия и риск от растеж на безработицата – да не позволява доста покачване. Редно е да се вземат поради и секторните и районните разлики. Прилагането на районни коефициенти би разрешило по-бавен растеж на минималната заплата в по-слабо стопански развитите елементи на страната, който да не лимитира в допълнение достъпа до пазара на труда на служащите с минимален опит и най-ниски нива на умения. Отраслов метод също не е несъответствуващ – не е изненада, че секторите, в които минималната заплата се доближава най-вече до междинната са точно тези с най-високи оценки на размера и каузи на сивата стопанска система. В умозаключение – първата стъпка е направена с въвеждането на фиктивен механизъм за минималната заплата. Следващата обаче е неговото доизпипване и прецизиране по този начин, че да внася оптимално малко изкривявания на пазара на труда, каквито са неизбежни при използване на режим на минимално възнаграждение.
Определеното с механизма ниво на минимална заплата е 933 лева, или 153 лева повече спрямо 2023 година Представена като дял от междинната за обособените стопански действия обаче, ясно личат доста огромни разлики. Докато новата минималната заплата съставлява едвам 20% от междинната заплата в ИКТ и далекосъобщенията, 30% в енергетиката, 32% във финансите и застраховането и 33% в добива, то тя доближава цели 78% в бранша на хотелите и заведенията за хранене и 66% в селското стопанство (впрочем, тези дялове са доста близки до плануваните от ИПИ още в края на 2022 година, когато се обсъждаше въвеждането на механизма). По-малки, само че все пак доста обилни, разлики в „ покритието “ на минималната и междинната заплата има и сред областите. Столицата, със своя доста огромен пазар на труда и висока междинна заплата, е единствената област, в която минималното възнаграждение е под 50% от междинното. В цели 19 области то е над 60%, а в Смолян, Хасково, Силистра, Благоевград, Кюстендил и Видин – над 70%. Както и при браншовете, по този начин и при областите доста ясно проличава главната уязвимост на използването на сегашния механизъм – макар че на равнище национална стопанска система настина се реализира 50% покритие на междинната от минималната заплата, то в най-слабо развитите елементи на страната и браншове доближаването е доста по-агресивно.Какви последици можем да чакаме от това? В оценката на въздействието към предлагането за актуализация е включена забавна статистика – съгласно нея броят на наетите на минимална заплата към второто тримесечие е 442 хиляди души, като той понижава с 5% по отношение на същия интервал на предходната година. Доколкото това е забележителна част от общата претовареност, директното административно повишение на приходите на тази група хора – освен това с над 150 лв. едновременно – основава сериозен риск от спомагателен инфлационен напън. Тук става дума най-много за хора в небогати или близки до беднотия семейства, в които растежът на заплатите ще бъде ориентиран към повишение на настоящото ползване, оттова – към спомагателен напън върху потребителските цени, с чиито висок растеж няколко следващи държавни управления се борят. Не бива да се подценява и вероятността внезапното повишение на разноските за труд да тласнат към този момент притиснати от влошаващите се стопански условия бизнеси към загуби и оттова – към загуба на работни места.
Не бива да подценяваме и самоосигуряващите се лица, чиито осигуровки и най-малък застрахователен приход неизбежно ще се повлияят от размера на минималната заплата. Според последните данни на Национален статистически институт броят на самонаетите през 2022 година е бил 883 хиляди души. Въпреки че повишението на осигуровките им би означавало забележителен растеж на бюджетните доходи – и оттова, в преследването на 3% бюджетен недостиг – внезапното повишение на минималната заплата ще значи пряк спад на разполагаемия приход на самонаетите с размера на новите осигуровки. Няма особени учредения да се твърди, че в България има пряк резултат от повишението на минималната заплата по линия на стесняване на заетостта и повишение на безработицата – с нужното конкретизиране обаче, че актуалното покачване е доста по-значително от тези, които сме следили в последните две десетилетия. Още по-малко учредения имаме да чакаме такива резултати в обстановка на високо и съвсем универсално търсене на труд и дефицит на работна ръка, в което всеки служащ е значим. Не наподобява обаче изключено работодателите и служащите да се спогодят да запазят актуалните си взаимоотношения – и заплати – само че в сивия бранш, където не им се постанова да се преценяват с новите условия на страната. Това, несъмнено, влиза в прорез с ясно декларираната цел на актуалното държавно управление за дейна битка със сивата стопанска система и заплатите в плик.
Накрая, обвързването със междинната заплата основава един тип самозахранващ се механизъм за напредък – по нужда повишението на минималната заплата води до нарастване и на междинната, което при по този начин заложения метод би изисквало ново покачване на минималната, до евентуалното им равнене. Страничен резултат от това би било и внезапно покачване на инфлацията вследствие на номиналния растеж на приходите на работещите при изоставащ растеж на продуктивността. Означава ли това, че използването на механизъм за минималната заплата е безусловно неприятно? Определено не, а актуалният е задействан във допустимо най-неподходящия миг на висока инфлация и бързо, само че неравномерно покачване на междинните заплати. Остава обаче главният позитивен резултат – отнемането на определянето на този основен предел от сделките на синдикати и работодатели и обвързването му с справедливи действителности в стопанската система на страната. Означава обаче, че механизмът има ясна и забележима потребност от промяна и прецизиране. Най-простият метод за това е използването на медианната заплата, вместо междинна – както гласи и другият вид, препоръчан от Европейска комисия. Медианата е с по-плавна динамичност и доста по-малко податлива на рисковите стойности, които в България играят изключително огромна роля в определянето на междинната поради огромните разлики сред секторите и районите. Пречката пред използването на този способ е, че медианата се пресмята доста по-рядко от междинната заплата, един път на всеки четири години. Това обаче просто значи, че националната статистика би трябвало да се нагърби с по-честото следене и издание на още един знак.
Много по-важно е обаче да се обогати формулата за минималната заплата, тъй че да регистрира доста по-пълно положението на стопанската система и пазара на труда. За тази цел би трябвало да се вземат поради редица знаци – растежът на стопанската система, измененията в потребителските цени, динамичността на продуктивността на труда, салдото сред претовареност, безработица и дял на неактивните на пазара на труда… Списъкът с евентуални индикатори е дълъг, а формулировката на съответен механизъм е изпитание, надалеч оттатък обсега на сегашния текст. Важно е обаче той да обезпечава доста по-адекватен и предвидим растеж на минималната заплата от сегашния, а при утежняване на икономическите условия и риск от растеж на безработицата – да не позволява доста покачване. Редно е да се вземат поради и секторните и районните разлики. Прилагането на районни коефициенти би разрешило по-бавен растеж на минималната заплата в по-слабо стопански развитите елементи на страната, който да не лимитира в допълнение достъпа до пазара на труда на служащите с минимален опит и най-ниски нива на умения. Отраслов метод също не е несъответствуващ – не е изненада, че секторите, в които минималната заплата се доближава най-вече до междинната са точно тези с най-високи оценки на размера и каузи на сивата стопанска система. В умозаключение – първата стъпка е направена с въвеждането на фиктивен механизъм за минималната заплата. Следващата обаче е неговото доизпипване и прецизиране по този начин, че да внася оптимално малко изкривявания на пазара на труда, каквито са неизбежни при използване на режим на минимално възнаграждение.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ